8 нояб. 2017 г., 19:26

Пленена реалност

570 1 2

 

Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.

 

Една година после в коловоза.
Ще се събудят да си честитят.
И Хелоуин ще бъде пак угроза.
За българщина, патриоти ще крещят.

 

В инерция върти се колелото. 
Думите са просто констатация.
Тече и изпарява се живота,
в стремеж за отстояване на нацията.

 

Писателите пишат мъдри мисли,
а политиците коват мечти.
Кому са нужни файлове и листи,
небето, щом залива ни с беди?

 

Кому са нужни будните, кажете,
почитани в един, конкретен ден?
В съня кошмарен, тишината свети,
реалността е на нощта във плен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...