Nov 8, 2017, 7:26 PM

Пленена реалност

  Poetry
569 1 2

 

Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.

 

Една година после в коловоза.
Ще се събудят да си честитят.
И Хелоуин ще бъде пак угроза.
За българщина, патриоти ще крещят.

 

В инерция върти се колелото. 
Думите са просто констатация.
Тече и изпарява се живота,
в стремеж за отстояване на нацията.

 

Писателите пишат мъдри мисли,
а политиците коват мечти.
Кому са нужни файлове и листи,
небето, щом залива ни с беди?

 

Кому са нужни будните, кажете,
почитани в един, конкретен ден?
В съня кошмарен, тишината свети,
реалността е на нощта във плен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...