21 jun 2010, 14:48

Пленена свобода

  Poesía » Otra
852 0 1

Аз жива съм, жива!

Кръвта ми гореща

в  морето се влива

и то - пробудено,

просто  на мига

със ласкава обич

прегръща брега.

 

Не зная умора,

не спирам,

в сияние лунно

преливам 

и влюбена в нощта,

в тишината,

посребрявам тревите,

цветята...

 

И хуквам аз

неуморима,

с едничка надежда -

да бъда нечия

любима.

Бушува кръвта ми

и плисва върху камък,

откъртен отдавна

от старинен замък,

 

а той - безсърдечен,

пресъхнал от годините,

попива я в себе си

с пукнатини-пори

и като диктатор,

свободата моя

бърза да оспори.

 

Свободата, пленена

от каменния затвор,

в простора далечен

е вперила взор -

къде съм, какво съм,

нима ще остана

затворена завинаги,

с убити мечти?

 

Свободата пленена

ме боли, боли...

 

 

 

публикувано в "И тръгнахме, понесли своя кръст"- 2004 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенелопи Клисурска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...