Аз жива съм, жива!
Кръвта ми гореща
в морето се влива
и то - пробудено,
просто на мига
със ласкава обич
прегръща брега.
Не зная умора,
не спирам,
в сияние лунно
преливам
и влюбена в нощта,
в тишината,
посребрявам тревите,
цветята...
И хуквам аз
неуморима,
с едничка надежда -
да бъда нечия
любима.
Бушува кръвта ми
и плисва върху камък,
откъртен отдавна
от старинен замък,
а той - безсърдечен,
пресъхнал от годините,
попива я в себе си
с пукнатини-пори
и като диктатор,
свободата моя
бърза да оспори.
Свободата, пленена
от каменния затвор,
в простора далечен
е вперила взор -
къде съм, какво съм,
нима ще остана
затворена завинаги,
с убити мечти?
Свободата пленена
ме боли, боли...
публикувано в "И тръгнахме, понесли своя кръст"- 2004 г.
© Пенелопи Клисурска Всички права запазени
ме боли, боли...
"
Но пък ражда стихове...