Плесници и усмивки
на мъжете в моето детство
Как искам днес ръка да ме удари
тъй, както преди петдесет години!
Тогава щях в геран да съм удавник,
добре, че чичо, лека му пръст, мина...
Или да ме удари както батко,
когато от връх покрива се хлъзнах!
Когато скришом левче взех от татко...
Когато вуйчо с Кент в ръка ме зърна...
Така да ме удари, както нявга-
един замах и ти пищят ушите!!!
Но днес до мен корави длани няма.
Тук всички са добри. Все се усмихват!
Как искам днес ръка да ме удари...
© Петя Божилова Todos los derechos reservados
Милувката на удара се осъзнава след време...Добрите удари...
Харесах стиха и идеята!