8 feb 2012, 20:36

Плесници и усмивки 

  Poesía » Otra
671 0 8

Плесници и усмивки
              на мъжете в моето детство

Как искам днес ръка да ме удари
тъй, както преди петдесет години!
Тогава щях в геран да съм удавник,
добре, че чичо, лека му пръст, мина...

Или да ме удари  както батко,
когато от връх покрива се хлъзнах!
Когато скришом левче взех от татко...
Когато вуйчо с Кент  в ръка ме зърна...

Така да ме удари, както нявга-
един замах и ти пищят ушите!!!
Но днес до мен корави длани няма.
Тук всички са  добри. Все се усмихват!

 

Как искам днес ръка да ме удари...

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Макаренковски проверени методи.Шегувам се,разбира се!
    Милувката на удара се осъзнава след време...Добрите удари...
    Харесах стиха и идеята!
  • Ти го можеш...
    Поздравления, Петя!
  • Интересен стих!
  • Благодаря ви,приятели!
  • В стиховете, както и в разказите ти има доброта, искреност, и чистосърдечие!
    Благодаря за уроците, които научавам от думите ти!
    А стиха ти е повик за истинска закриженост пред, която всеки е малък!
    Благодаря!
  • !!!
  • Питам се мина ли времето на ония добри, честни и загрижени хора...
    Много ми хареса стиха, Петя!
  • Ако става дума за положението в сайта - светата истина си е. Иначе за стиха няма нужда от удари. Напротив, налице е една жива образност, свежи и витални внушения. А трите примера създават своеобразния ефект на концентричните кръгове, което предизвиква убеждението за натрупване по хоризонталата и от там повишава стихоградуса. Определен успех. Поздравления!
Propuestas
: ??:??