Плевел в ъгъла

Тук е моята градина –

окъпана в рози,  

в гербери обвита.  

Тъй отгледах я аз,  

както още прадядо ми казваше:  

,,Сей, поливай, после похвали се –  

на пълната с букети площ усмихни се.  

И не забравяй – на плевелите противи се.“

Тук е моята градина –

дето мъчих да я гледам  

по на друг правилата.  

Можеш и ти да видиш сега  

докъде ми се разпростират  

площите с цветята.  

А забутан в ъгъла  

седи един грозен плевел,  

косо се усмихва – хем сериозен, хем помпозен.  

Тук е моята градина –

ала я чувствам вече далечна.  

Обвита в гербери, рози, божури,  

струва ми се тя безконечна.  

Аз не ща ви тез красоти,  

за човешкия показ засадени.  

Не ща красотите неземни,  

не ща да оплевя земите перфектни.  

Тук е моята градина –

тоя плевел аз ще отгледам.  

Нека плъпне из цялата градина,  

нека се връща, когато аз замина.  

Тоя плевел, дето всеки проклина,  

дето е тъй упорит –  

понякога от въздуха изпит,  

понякога от почвата покрит,  

понякога от живота преоткрит.  

Нека той да битува в моята градина,  

нека е до мен и догодина.  

К.И