Плевел в ъгъла
Тук е моята градина –
окъпана в рози,
в гербери обвита.
Тъй отгледах я аз,
както още прадядо ми казваше:
,,Сей, поливай, после похвали се –
на пълната с букети площ усмихни се.
И не забравяй – на плевелите противи се.“
Тук е моята градина –
дето мъчих да я гледам
по на друг правилата.
Можеш и ти да видиш сега
докъде ми се разпростират
площите с цветята.
А забутан в ъгъла
седи един грозен плевел,
косо се усмихва – хем сериозен, хем помпозен.
Тук е моята градина –
ала я чувствам вече далечна.
Обвита в гербери, рози, божури,
струва ми се тя безконечна.
Аз не ща ви тез красоти,
за човешкия показ засадени.
Не ща красотите неземни,
не ща да оплевя земите перфектни.
Тук е моята градина –
тоя плевел аз ще отгледам.
Нека плъпне из цялата градина,
нека се връща, когато аз замина.
Тоя плевел, дето всеки проклина,
дето е тъй упорит –
понякога от въздуха изпит,
понякога от почвата покрит,
понякога от живота преоткрит.
Нека той да битува в моята градина,
нека е до мен и догодина.
К.И
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кики Иванова Всички права запазени