18.02.2025 г., 7:21

Плевел в ъгъла

328 0 0

Тук е моята градина –

окъпана в рози,  

в гербери обвита.  

Тъй отгледах я аз,  

както още прадядо ми казваше:  

,,Сей, поливай, после похвали се –  

на пълната с букети площ усмихни се.  

И не забравяй – на плевелите противи се.“

 

Тук е моята градина –

дето мъчих да я гледам  

по на друг правилата.  

Можеш и ти да видиш сега  

докъде ми се разпростират  

площите с цветята.  

А забутан в ъгъла  

седи един грозен плевел,  

косо се усмихва – хем сериозен, хем помпозен.  

 

Тук е моята градина –

ала я чувствам вече далечна.  

Обвита в гербери, рози, божури,  

струва ми се тя безконечна.  

Аз не ща ви тез красоти,  

за човешкия показ засадени.  

Не ща красотите неземни,  

не ща да оплевя земите перфектни.  

 

Тук е моята градина –

тоя плевел аз ще отгледам.  

Нека плъпне из цялата градина,  

нека се връща, когато аз замина.  

Тоя плевел, дето всеки проклина,  

дето е тъй упорит –  

понякога от въздуха изпит,  

понякога от почвата покрит,  

понякога от живота преоткрит.  

Нека той да битува в моята градина,  

нека е до мен и догодина.  

 

К.И

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...