18.02.2025 г., 7:21

Плевел в ъгъла

324 0 0

Тук е моята градина –

окъпана в рози,  

в гербери обвита.  

Тъй отгледах я аз,  

както още прадядо ми казваше:  

,,Сей, поливай, после похвали се –  

на пълната с букети площ усмихни се.  

И не забравяй – на плевелите противи се.“

 

Тук е моята градина –

дето мъчих да я гледам  

по на друг правилата.  

Можеш и ти да видиш сега  

докъде ми се разпростират  

площите с цветята.  

А забутан в ъгъла  

седи един грозен плевел,  

косо се усмихва – хем сериозен, хем помпозен.  

 

Тук е моята градина –

ала я чувствам вече далечна.  

Обвита в гербери, рози, божури,  

струва ми се тя безконечна.  

Аз не ща ви тез красоти,  

за човешкия показ засадени.  

Не ща красотите неземни,  

не ща да оплевя земите перфектни.  

 

Тук е моята градина –

тоя плевел аз ще отгледам.  

Нека плъпне из цялата градина,  

нека се връща, когато аз замина.  

Тоя плевел, дето всеки проклина,  

дето е тъй упорит –  

понякога от въздуха изпит,  

понякога от почвата покрит,  

понякога от живота преоткрит.  

Нека той да битува в моята градина,  

нека е до мен и догодина.  

 

К.И

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...