18.02.2025 г., 7:21

Плевел в ъгъла

319 0 0

Тук е моята градина –

окъпана в рози,  

в гербери обвита.  

Тъй отгледах я аз,  

както още прадядо ми казваше:  

,,Сей, поливай, после похвали се –  

на пълната с букети площ усмихни се.  

И не забравяй – на плевелите противи се.“

 

Тук е моята градина –

дето мъчих да я гледам  

по на друг правилата.  

Можеш и ти да видиш сега  

докъде ми се разпростират  

площите с цветята.  

А забутан в ъгъла  

седи един грозен плевел,  

косо се усмихва – хем сериозен, хем помпозен.  

 

Тук е моята градина –

ала я чувствам вече далечна.  

Обвита в гербери, рози, божури,  

струва ми се тя безконечна.  

Аз не ща ви тез красоти,  

за човешкия показ засадени.  

Не ща красотите неземни,  

не ща да оплевя земите перфектни.  

 

Тук е моята градина –

тоя плевел аз ще отгледам.  

Нека плъпне из цялата градина,  

нека се връща, когато аз замина.  

Тоя плевел, дето всеки проклина,  

дето е тъй упорит –  

понякога от въздуха изпит,  

понякога от почвата покрит,  

понякога от живота преоткрит.  

Нека той да битува в моята градина,  

нека е до мен и догодина.  

 

К.И

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...