Пътеките избягаха някъде
и откраднаха със себе си посоките,
и ветропоказателя на надеждата.
Останаха напразните дни,
с едничката цел, да видим изгрева.
Останаха вечери, изтръпнали
от ужас, че можем да заспим.
Някъде се загуби слънцето,
звездите угаснаха някъде.
лъщящото от пот лице на нощта.
Останаха устни като стъкло,
току-що посипано от дъжда. ...