Пловдив
Изгубих следите по чакъления път,
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете
и в полите ти живях
в близост до Сахат тепе,
песни детски за тебе пях.
Ще изрека името ти аз на глас,
за да го чуят навред,
ще дойде и моят час,
да се върна аз при теб.
ПЛОВДИВ ЖИВ, СЛЪНЧЕВ, ОБИЧЛИВ И ВИНАГИ КРАСИВ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елeна Todos los derechos reservados
