12.01.2011 г., 15:27 ч.

Пловдив 

  Поезия
608 0 1

 

 

 

Изгубих следите по чакъления път,

по който някога вървях,

забравих цар Симеоновия кът,

изпълнен с мирис на липи и детски смях.

 

Някога и аз бях дете

и в полите ти живях

в близост до Сахат тепе,

песни детски за тебе пях.


Ще изрека името ти аз на глас,

за да го чуят навред,

ще дойде и моят час,

да се върна аз при теб.


ПЛОВДИВ ЖИВ, СЛЪНЧЕВ, ОБИЧЛИВ И ВИНАГИ КРАСИВ.

 

 

 

 


© Елeна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??