Изгубих следите по чакъления път,
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете
и в полите ти живях
в близост до Сахат тепе,
песни детски за тебе пях.
Ще изрека името ти аз на глас,
за да го чуят навред,
ще дойде и моят час,
да се върна аз при теб.
ПЛОВДИВ ЖИВ, СЛЪНЧЕВ, ОБИЧЛИВ И ВИНАГИ КРАСИВ.
© Елeна All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
