mislitel (Георги Каменов)
1149 11116
19 nov 2019, 9:01

Плюшено юначе 

  Poesía » Para niños
499 4 7

Крачето си ударих, 

но няма да заплача!

Сълзите забравих, 

че съм си юначе. 

 

Но мама пък видя

и като се стресна, 

излага ме сега

макар да е чудесна. 

 

Прегръща ме, мърмори, 

та чааак ме хвана срам, 

че смеят ми се в двора 

и Шаро, и Писан. 

 

Сега как ще ми вярват, 

че юнак съм пръв? 

На всички ще разказват, 

че съм плюшен лъв. 

 

Ех, мамо, престани, 

излагаш ме тотално! 

Юнак съм, разбери, 

не гледай ме тъй жално. 

 

Оф, май я убедих, 

но трудно ми е с нея... 

По-лесно ще е май, открих, 

да се преборя с Змея... 

 

06.07.2019

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??