mislitel (Георги Каменов)
1002 10255
19.11.2019 г., 9:01 ч.

Плюшено юначе 

  Поезия » За деца
443 4 7

Крачето си ударих, 

но няма да заплача!

Сълзите забравих, 

че съм си юначе. 

 

Но мама пък видя

и като се стресна, 

излага ме сега

макар да е чудесна. 

 

Прегръща ме, мърмори, 

та чааак ме хвана срам, 

че смеят ми се в двора 

и Шаро, и Писан. 

 

Сега как ще ми вярват, 

че юнак съм пръв? 

На всички ще разказват, 

че съм плюшен лъв. 

 

Ех, мамо, престани, 

излагаш ме тотално! 

Юнак съм, разбери, 

не гледай ме тъй жално. 

 

Оф, май я убедих, 

но трудно ми е с нея... 

По-лесно ще е май, открих, 

да се преборя с Змея... 

 

06.07.2019

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??