Плюшено юначе
Крачето си ударих,
но няма да заплача!
Сълзите забравих,
че съм си юначе.
Но мама пък видя
и като се стресна,
излага ме сега
макар да е чудесна.
Прегръща ме, мърмори,
та чааак ме хвана срам,
че смеят ми се в двора
и Шаро, и Писан.
Сега как ще ми вярват,
че юнак съм пръв?
На всички ще разказват,
че съм плюшен лъв.
Ех, мамо, престани,
излагаш ме тотално!
Юнак съм, разбери,
не гледай ме тъй жално.
Оф, май я убедих,
но трудно ми е с нея...
По-лесно ще е май, открих,
да се преборя с Змея...
06.07.2019
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
