По-бистро от всякога, синьото
Трети ден вече... размислям...
... за прошката....
Господи, Ти знаеш...
зная и аз (точно тогава в Неделята),
тежките думи, които изрекох...
Не издържах и оголих си нервите...
После дори ги озъбих...
и захапах,
така здраво небето захапах,
че очаквах чак кръв да закапе...
Но то не отрони и капчица,
а синьото...
във очите му... синьото...
беше по-бистро от всякога...
Не, не очаквах тогава да ме накаже
нито с порой, нито с мълния някаква,
(дотолкова е бистър умът ми)...
А и мълниите... (как да Ти кажа...)
Ти знаеш, бяха на сигурно място,
най-сигурното - в очите ми...
Цял табун диви коне, непокорно
разравяха гневния огън зад тях със копита...
... "Не съдете, за да не бъдете съдени!"
(Не съм го забравила...)
"С каквато мярка мерите..." (И мярката помня.)
Но защо произнесох присъда?...
И защо?
За какво?
Сега ровя...
в себе си и в онази душа,
която отдавна на възел съм вързала,
(да не влизат длъжници...).
Явно не съм я завързала здраво.
(Или въжето е калпаво, или съм бързала...)
... Длъжници... от дълг...
и от дългове...
(Ето, че и това не забравих...)
... Кой?
И какво?
Дължа ли на някого нещо?...
"Вземам и давам"...
Само това ли е животът ми?...
Като пито - платено... Като Неделята...
(Преди нея май беше кивотът?...)
А... след това?
След това отново ще трупам длъжници
... и дългове...
(Като тежки пендари
или като онези дребни жълтици?)
Ще си събирам дървата за кладата,
в която един ден пак гневът ми ще лумне,
ще си отглеждам конете,
които един ден отново ще подивеят,
на воля ще хукнат
и под копитата им, вместо искри,
пак мълнии ще затанцуват...
А след тях,
след тях пак ще дойде онази Неделя...
на всеопрощение... и на някакви пости...
За прошката, казваш, трябва много любов?...
Вярвам ти, Господи!
(Но нея не помня някога да съм я постила...
дори и през онези пости... великите...)
... Но се питам,
(все още се питам),
какво точно значи вторият шанс?
Разкаянието след песента на петлите ли?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados
