По-бистро от всякога, синьото
Трети ден вече... размислям...
... за прошката....
Господи, Ти знаеш...
зная и аз (точно тогава в Неделята),
тежките думи, които изрекох...
Не издържах и оголих си нервите...
После дори ги озъбих...
и захапах,
така здраво небето захапах,
че очаквах чак кръв да закапе...
Но то не отрони и капчица,
а синьото...
във очите му... синьото...
беше по-бистро от всякога...
Не, не очаквах тогава да ме накаже
нито с порой, нито с мълния някаква,
(дотолкова е бистър умът ми)...
А и мълниите... (как да Ти кажа...)
Ти знаеш, бяха на сигурно място,
най-сигурното - в очите ми...
Цял табун диви коне, непокорно
разравяха гневния огън зад тях със копита...
... "Не съдете, за да не бъдете съдени!"
(Не съм го забравила...)
"С каквато мярка мерите..." (И мярката помня.)
Но защо произнесох присъда?...
И защо?
За какво?
Сега ровя...
в себе си и в онази душа,
която отдавна на възел съм вързала,
(да не влизат длъжници...).
Явно не съм я завързала здраво.
(Или въжето е калпаво, или съм бързала...)
... Длъжници... от дълг...
и от дългове...
(Ето, че и това не забравих...)
... Кой?
И какво?
Дължа ли на някого нещо?...
"Вземам и давам"...
Само това ли е животът ми?...
Като пито - платено... Като Неделята...
(Преди нея май беше кивотът?...)
А... след това?
След това отново ще трупам длъжници
... и дългове...
(Като тежки пендари
или като онези дребни жълтици?)
Ще си събирам дървата за кладата,
в която един ден пак гневът ми ще лумне,
ще си отглеждам конете,
които един ден отново ще подивеят,
на воля ще хукнат
и под копитата им, вместо искри,
пак мълнии ще затанцуват...
А след тях,
след тях пак ще дойде онази Неделя...
на всеопрощение... и на някакви пости...
За прошката, казваш, трябва много любов?...
Вярвам ти, Господи!
(Но нея не помня някога да съм я постила...
дори и през онези пости... великите...)
... Но се питам,
(все още се питам),
какво точно значи вторият шанс?
Разкаянието след песента на петлите ли?...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вече дишам спокойно! Прошката...Вторият шанс ...Да, трябва много любов! Давам ти малко и от моята.
-
Когато попитали Иисус ,,Учителю научи ни как да се молим,, Той казал
,,Отче наш,..............както и ние прощаваме на нашите длъжници...,,
Излиза, че трябва да се прощава не само един път в годината в определена Неделя, а при всяка молитва,т. е. поне всяка Неделя.Един път сдмично, най-малко, имам в предвид.
Колкото до втория шанс...мисля че е това - живота след разкаянието.
Нали Иисус казва на Симон (Петър) ,,На тоя камък ще иградя моята църква,,въпреки ,че е знаел какво ще стане ,,до като петелът изкурига три пъти,,.Но явно е знаел и за разкаянието,което ще последва.
Ако едн път седмично всички прощават на длъжниците си няма да има неопростени.
Трябва любов за това.Да.Когато обикнеш ближния, като себе си
няма да е трудно да му простиш!Защото на себе си прощаваме лесно!
,,Малко обича този , които не може да прости.,,
Благодаря за предизвиканите размисли! -
Да се събуждаш и да вдишваш от Него - Живота - и да го крачиш, и да го хапеш, и да го живееш... Това е... мисля си... Шансът да простиш... първом себе си.
Павлине*
-
Силно... Липсваш, Поли!
-
И аз ти се покланям, и благодаря - много ни казваш!
-
Убийствено, сякаш на един дъх си го изляла, то и така се чете... Страхотен стих, наистина!
-
Това се казва стихотворение! Поли, благодаря!
-
разпиля душата ми...
прошката е свобода и шанс за много любов...пречистваща болката...
Поезия твориш, мила Поли...с обич. -
Твоето не е поезия, това е душевързване!!!
Пред прошката,за която трябва много любов, и пред поезията ти... Поклон! -
Великолепен стих!
-
"Сега ровя...
в себе си и в онази душа,
която отдавна на възел съм вързала"
.........................
"какво точно значи вторият шанс?"
...!!!
-
Халал да ти е прошката отГОРЕ!!!
-
За прошката трябва много любов!
Какво точно значи вторият шанс?
!!! -
Какво направи с мен?!
Направо ми върза на възел душата!
"За прошката, казваш, трябва много любов?...
Вярвам ти, Господи!"
Прошката..
Ех, Поли!
( поща )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на всички останали за прочита, за разбирането и за прошката!