4.03.2009 г., 23:12

По-бистро от всякога, синьото

1.4K 1 15
 

Трети ден вече... размислям...

... за прошката....

Господи, Ти  знаеш...

зная и аз (точно тогава в Неделята),

тежките думи, които изрекох...

Не издържах и оголих си нервите...

После дори ги озъбих...

и захапах,

                   така здраво небето захапах,

че очаквах чак кръв да закапе...

Но то не отрони и капчица,

а синьото...

                     във очите му... синьото...

                             беше по-бистро от всякога...

Не, не очаквах тогава да ме накаже

нито с порой, нито с мълния някаква,

(дотолкова е бистър умът ми)...

А и мълниите... (как да Ти кажа...)

Ти знаеш, бяха на сигурно място,

                                най-сигурното - в очите ми...

Цял табун диви коне, непокорно

разравяха гневния огън зад тях със копита...

... "Не съдете, за да не бъдете съдени!"

                                                          (Не съм го забравила...)

"С каквато мярка мерите..." (И мярката помня.)

Но защо произнесох присъда?...

                   И защо?

                   За какво?

                                              Сега ровя...

в себе си и в онази душа,

                   която отдавна на възел съм вързала,

(да не влизат длъжници...).

Явно не съм я завързала здраво.

                 (Или въжето е калпаво, или съм бързала...)

... Длъжници... от дълг...

                 и от дългове...

(Ето, че и това не забравих...)

                ... Кой?

                И какво?

                Дължа ли на някого нещо?...

"Вземам и давам"...  

                Само това ли е животът ми?...

Като пито - платено... Като Неделята...

(Преди нея май беше кивотът?...)

                А... след това?

След това отново ще трупам длъжници

               ... и дългове...

(Като тежки пендари

                           или като онези дребни жълтици?)

Ще си събирам дървата за кладата,

в която един ден пак гневът ми ще лумне,

ще си отглеждам конете,

които един ден отново ще подивеят,

                                        на воля ще хукнат

и под копитата им, вместо искри,

                                       пак мълнии ще затанцуват...

А след тях,

след тях пак ще дойде онази Неделя...

на всеопрощение... и на някакви пости...

За прошката, казваш, трябва много любов?...

Вярвам ти, Господи!

(Но нея не помня някога да съм я постила...

дори и през онези пости... великите...)

... Но се питам,

(все още се питам),

какво точно значи вторият шанс?

 

Разкаянието след песента на петлите ли?...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руси!
    Благодаря и на всички останали за прочита, за разбирането и за прошката!
  • Вече дишам спокойно! Прошката...Вторият шанс ...Да, трябва много любов! Давам ти малко и от моята.
  • Когато попитали Иисус ,,Учителю научи ни как да се молим,, Той казал
    ,,Отче наш,..............както и ние прощаваме на нашите длъжници...,,
    Излиза, че трябва да се прощава не само един път в годината в определена Неделя, а при всяка молитва,т. е. поне всяка Неделя.Един път сдмично, най-малко, имам в предвид.

    Колкото до втория шанс...мисля че е това - живота след разкаянието.
    Нали Иисус казва на Симон (Петър) ,,На тоя камък ще иградя моята църква,,въпреки ,че е знаел какво ще стане ,,до като петелът изкурига три пъти,,.Но явно е знаел и за разкаянието,което ще последва.

    Ако едн път седмично всички прощават на длъжниците си няма да има неопростени.
    Трябва любов за това.Да.Когато обикнеш ближния, като себе си
    няма да е трудно да му простиш!Защото на себе си прощаваме лесно!
    ,,Малко обича този , които не може да прости.,,
    Благодаря за предизвиканите размисли!
  • Да се събуждаш и да вдишваш от Него - Живота - и да го крачиш, и да го хапеш, и да го живееш... Това е... мисля си... Шансът да простиш... първом себе си.

    Павлине*

  • Силно... Липсваш, Поли!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....