rumbic (Руми)
329 4735
23 nov 2016, 11:16  

По-близо до сърцето 

  Poesía
629 4 14

Побягнах от лицето на земята,

поисках да се скрия от света.

Сама на себе си оставах непозната,

една изгубена във нищото душа!

 

Забравила ли бях, че Теб те има,

че Ти си винаги пред моите очи!

Уплашена и толкова ранима

завърнах се и... моля Те, прости!

 

От Тебе, знам, не мога да се скрия,

познаваш пътя ми, денят ми и нощта!

Дори и в бездната да се покрия-

в сърцето си на Теб принадлежа!

              

                                    *   *    *

 

 "Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие
 и светлината около мене ще стане на нощ,
 то и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе,
 а нощта свети като ден;
 за Тебе тъмнината е като светлината."

 

                                              / Псалом 139:11,12 /

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Таня, Тита, благодаря ви!
  • Много красиво! Много!
  • Много силен стих, Руми!
    Прочетох го и оцених по достойнство!
  • Гавраил, винаги успяваш да ме зарадваш, благодаря ти! Пожелавам ти успешна нова седмица!
  • Когато чета стиха ти усещам красотата на едно чувствително сърце.Дори когато му е много трудно то стига до онзи душевен олтар в който моли за прошка.
    За това за теб"...тъмнината е като Светлина..."
  • Благодаря ти, Влади!
  • Много поетично и лирично проникновение! поставям в Любими, поздравления!
  • Отново ме зарадвахте, приятели!
    Еси, Виолета, Младене, Васе, Христо, Влади, благодаря ви!
  • Великолепен стих, Руми! Удоволствие е да те чета!
  • Както винаги красиво и нежно. Няма как да не ти се прости.
  • Винаги е с нас, ден и нощ, но ние го забравихме! Браво!
  • Прави ми впечатление, Руми, синтезът, който постигаш между философско проникновение и сила на лирическото въздействие. Обикновено едното е за сметка на другото. Но ти по удивителен начин се справяш с тази колосална трудност.

    "Побягнах от лицето на земята, поисках да се скрия от света.
    Сама на себе си оставах непозната, една изгубена във нищото душа!...
    От Тебе, знам, не мога да се скрия, познаваш пътя ми, денят ми и нощта!
    Дори и в бездната да се покрия - в сърцето си на Теб принадлежа!"

    Тези редове са доказателството за казаното от мен. Възхитен съм и не мога да не поставя такова стихотворение в Любими. С всяко следващо стихотворение ме изумяваш все повече и повече!
  • Аплодисменти,Руми!
  • "Дори и в бездната да се покрия-
    в сърцето си на Теб принадлежа!"
    Така е, Руми! Поздравления!
Propuestas
: ??:??