катеринарина (Катя)
331 972
28 oct 2007, 10:24

По Божия воля 

  Poesía
611 0 13

Разтопена материя стича се

по ръбатата гръд на вулкана.

И в червения пламък на ириса

всеки миг късче пепел изтлява...

Всеки миг ново слънце се ражда

в прекипелите длани вулканови

и изтича... и пак се разклажда...

и заспива сред черните камъни!

А в горящата плът на пътеките

всяка стъпка на тленен изчезва.

Колко огън се стече в моретата...

по дъната им пепел извеза...

Във пламтящия процеп на времето

между огън и дим, и безпочвие...

Безграничност е.

Дух.

И безвремие.

И любов е.

По Божия воля.

 

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??