катеринарина (Катя)
331 972
28 окт. 2007 г., 10:24

По Божия воля 

  Поэзия
578 0 13

Разтопена материя стича се

по ръбатата гръд на вулкана.

И в червения пламък на ириса

всеки миг късче пепел изтлява...

Всеки миг ново слънце се ражда

в прекипелите длани вулканови

и изтича... и пак се разклажда...

и заспива сред черните камъни!

А в горящата плът на пътеките

всяка стъпка на тленен изчезва.

Колко огън се стече в моретата...

по дъната им пепел извеза...

Във пламтящия процеп на времето

между огън и дим, и безпочвие...

Безграничност е.

Дух.

И безвремие.

И любов е.

По Божия воля.

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??