По Божия воля
Разтопена материя стича се
по ръбатата гръд на вулкана.
И в червения пламък на ириса
всеки миг късче пепел изтлява...
Всеки миг ново слънце се ражда
в прекипелите длани вулканови
и изтича... и пак се разклажда...
и заспива сред черните камъни!
А в горящата плът на пътеките
всяка стъпка на тленен изчезва.
Колко огън се стече в моретата...
по дъната им пепел извеза...
Във пламтящия процеп на времето
между огън и дим, и безпочвие...
Безграничност е.
Дух.
И безвремие.
И любов е.
По Божия воля.
© Катя All rights reserved.
