7 may 2008, 21:24

По дяволите - Обичам те!

1.4K 0 3

Танцувам нощем в тъмнината,

а часовникът удари три и пет.

Обгърната съм нежно в самотата

и проклинам спомените ми за теб.

 

По дяволите твоя глас,

всичко минало е между нас!

По дяволите твойте думи,

мразя вичко помежду ни!

 

По дяволите казвам на страха,

защото се страхувам да те пусна!

По дяволите сълзите във мен!

Кажи ми как забрави онзи ден?

 

Обичам те! Напук на всички нощи,

в които в тишината пак снова.

По дяволите, как обичам те, боли ме!

Да го призная, колко трудно е това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно е!!! Браво!!!!!
  • Първо ме грабна заглавието после и стихчето.
    По дяволите пращаме и чувствата ала те не искат да отидат там
  • трудно се признават чувствата.а ти си го направила със стих-това е чудесно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...