23 jun 2013, 21:55

По Еньовден

  Poesía
992 0 17

 

На Еньовден си разплитам косите

и сплитам венци сред тучни поляни,

слагам си шарен гердан на гърдите

и всичко обкичвам със билки омайни.

 

Ту бяло, ту жълто редя от зарана,

от китки уханни с цветна премяна,

за здраве, за обич е всяка избрана,

дома ни да пази сред зима голяма.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • светло... някак самодивско, вълшебно
    стихотворение, Сеси... и поздрав за теб,
    от сърце..
  • Благодаря ви от сърце, че се спряхте при мен, Естрея, Мария, Донко, Безжичен, Весе! Людмил, отдавна не съм получавала толкова хубав коментар! Нашата природа е невероятно красива и трудно може някой да остане безразличен към нея! Нека отворим сетивата си, за да усетим това!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!
  • Здравейте, Страннице! Когато сте сътворявали аромат и цвят върху листа, аз навярно съм правел същото, но в реално измерение. Е, нямах дълга коса, която да разплета, пропуснах да сложа и гердан, но повярвайте-удоволствието от допира на сетивата до багри и аромат, пак си бе незабравимо. Затова ми е и толкова лесно да се потопя и достигна до усещанията Ви, които така красиво представяте пред Света. Аз имах шанса да съчетая работа с природно кътче, почти недосегнато от груба човешка ръка. Представям си Ви, как пристъпвате по окрайнини на горички, поляни, следващи една след друга и сякаш нямащи край. Виждам Ви, как разтваряте широко ръце в желанието си да обгърнете целия този цвят и аромат, подсилен още повече от слънчевия ден на ранното лято. Само човек, притежаващ Вашите усещания би могъл да се наслади и напълно оцени подобна благодат. П.П - Малко дългият според стандартите коментар не е само в отговор на Вашия, оценил ме високо при моя прощъпулник /или, може би мъничко/. Дойдох при Странница, прочетох, усетих... Сит съм!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...