23.06.2013 г., 21:55

По Еньовден

987 0 17

 

На Еньовден си разплитам косите

и сплитам венци сред тучни поляни,

слагам си шарен гердан на гърдите

и всичко обкичвам със билки омайни.

 

Ту бяло, ту жълто редя от зарана,

от китки уханни с цветна премяна,

за здраве, за обич е всяка избрана,

дома ни да пази сред зима голяма.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • светло... някак самодивско, вълшебно
    стихотворение, Сеси... и поздрав за теб,
    от сърце..
  • Благодаря ви от сърце, че се спряхте при мен, Естрея, Мария, Донко, Безжичен, Весе! Людмил, отдавна не съм получавала толкова хубав коментар! Нашата природа е невероятно красива и трудно може някой да остане безразличен към нея! Нека отворим сетивата си, за да усетим това!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!
  • Здравейте, Страннице! Когато сте сътворявали аромат и цвят върху листа, аз навярно съм правел същото, но в реално измерение. Е, нямах дълга коса, която да разплета, пропуснах да сложа и гердан, но повярвайте-удоволствието от допира на сетивата до багри и аромат, пак си бе незабравимо. Затова ми е и толкова лесно да се потопя и достигна до усещанията Ви, които така красиво представяте пред Света. Аз имах шанса да съчетая работа с природно кътче, почти недосегнато от груба човешка ръка. Представям си Ви, как пристъпвате по окрайнини на горички, поляни, следващи една след друга и сякаш нямащи край. Виждам Ви, как разтваряте широко ръце в желанието си да обгърнете целия този цвят и аромат, подсилен още повече от слънчевия ден на ранното лято. Само човек, притежаващ Вашите усещания би могъл да се наслади и напълно оцени подобна благодат. П.П - Малко дългият според стандартите коментар не е само в отговор на Вашия, оценил ме високо при моя прощъпулник /или, може би мъничко/. Дойдох при Странница, прочетох, усетих... Сит съм!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...