По-голямата любов

По-голямата любов

Не ме поглеждай с този поглед,

виж спуснати са завесите на моя,

мога да те харесвам и желая много,

но никога не мога да съм твоя…

Недей посяга към сърцето ми,

защото върху него сложена е чужда ръка,

и не по този начин не докосвай лицето ми,

ще ми оставиш белези, които ще болят…

Не, устните ми за тях не си помисляй,

те трябва да изричат с обич само едно име,

и независимо какво усещам с теб и искам,

от тях ще чуеш само „Остави ме“…

Недей ме хваща за ръцете ми,

дори да ми помогнеш само да пресека,

те носят пръстен от човека,

на който са обречени да принадлежат…

Недей ми казва тези думи,

защото глуха трябва да остана за тях,

не се навеждай към мен, ще те целуна

и ще сринеш целия ми свят….

Защо, по дяволите, защо, защо,

да се влюбваме никога не преставаме

нали уж сме срещнали голямата любов,

а за по-голямата цял живот да страдаме…

01.07.2015