22 may 2024, 12:04

По име

  Poesía
487 1 0

Жигосват ме безброй противоречия,

крадат неделните ми дни.

Изпитват ме с железни красноречия

и искат истината да звучи…

 

***

 

Защо нахлуваш във съня ми

и будиш на надеждата гласа,

топиш сърдечните ми струни,

прогонвайки горчива самота.

 

Забравям за раненото безсилие

и тъмните браздулици тъга,

за погаснало от мрак униние,

сподавена в гърдите празнота.

 

Запълнил всичките пробойни,

рисуваш свят красив за двама.

Но дали за него сме достойни,

щом сега, на този свят ни няма?

 

Не искам да се будя от съня.

Не искам да се будя… Събуди ме!

Вдигни го ти воала от мъгла

и тихичко извикай ме по име.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...