Жигосват ме безброй противоречия,

крадат неделните ми дни.

Изпитват ме с железни красноречия

и искат истината да звучи…

***

Защо нахлуваш във съня ми

и будиш на надеждата гласа,

топиш сърдечните ми струни,

прогонвайки горчива самота.

Забравям за раненото безсилие

и тъмните браздулици тъга,

за погаснало от мрак униние,

сподавена в гърдите празнота.

Запълнил всичките пробойни,

рисуваш свят красив за двама.

Но дали за него сме достойни,

щом сега, на този свят ни няма?

Не искам да се будя от съня.

Не искам да се будя… Събуди ме!

Вдигни го ти воала от мъгла

и тихичко извикай ме по име.