Anita765 (Ани Монева)
296 11763
24 jul 2019, 17:07

По изгрев 

  Poesía » Versos blancos
1350 13 12

През топлите извивки на нощта

студът намира своите пролуки

в едно предчувсвие за късен стих,

в замлъкналата песен на щурците.

 

Една след друга думите растат

на тъмното в зениците огромни,

а тишината слуша ги, мълчи

и към безсънните прозорци тича.

 

В такава нощ сънят е вече ням.

Предчувствието знае как да вае

преграда за прииждащия студ

и спомена за песните да пази.

 

Тогава си отива онзи мрак

неотговорил на рояк въпроси,

а мислите, били на кръстопът,

намират вече пътищата верни.

 

Посоките се сливат после в стих.

Предчувствието тръгва си по изгрев.

Щурците някъде в тревите спят.

Усмихната, зората е красива.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??