По изгрев
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат
на тъмното в зениците огромни,
а тишината слуша ги, мълчи
и към безсънните прозорци тича.
В такава нощ сънят е вече ням.
Предчувствието знае как да вае
преграда за прииждащия студ
и спомена за песните да пази.
Тогава си отива онзи мрак
неотговорил на рояк въпроси,
а мислите, били на кръстопът,
намират вече пътищата верни.
Посоките се сливат после в стих.
Предчувствието тръгва си по изгрев.
Щурците някъде в тревите спят.
Усмихната, зората е красива.
© Ани Монева All rights reserved.
