20 sept 2007, 10:37

По- жадни от всякога

  Poesía
1.1K 0 7

Когато самотата обхване сърцето ти,
а аз съм от тебе далече,
знай, че в съня ми те галят ръцете ми
и на теб докрай съм обречена.

Избери си от нашите най-светли спомени
и нека той да огрее деня ти,
стопи километрите и самотата неканена,
и по- спокоен ще стане света ти.

А когато се върна при теб, зажадняла
за нежна целувка и ласка,
по мен се опивай ти до премала
и нека любовта ни да властва.

По-жадни от всякога ще бъдем, да знаеш,
във огън от страст с теб ще горим,
а тази стаявана обич в сърцата,
като за пръв път ще разгорим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...