Sep 20, 2007, 10:37 AM

По- жадни от всякога

  Poetry
1.1K 0 7

Когато самотата обхване сърцето ти,
а аз съм от тебе далече,
знай, че в съня ми те галят ръцете ми
и на теб докрай съм обречена.

Избери си от нашите най-светли спомени
и нека той да огрее деня ти,
стопи километрите и самотата неканена,
и по- спокоен ще стане света ти.

А когато се върна при теб, зажадняла
за нежна целувка и ласка,
по мен се опивай ти до премала
и нека любовта ни да властва.

По-жадни от всякога ще бъдем, да знаеш,
във огън от страст с теб ще горим,
а тази стаявана обич в сърцата,
като за пръв път ще разгорим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...