Sep 20, 2007, 10:37 AM

По- жадни от всякога

  Poetry
1.1K 0 7

Когато самотата обхване сърцето ти,
а аз съм от тебе далече,
знай, че в съня ми те галят ръцете ми
и на теб докрай съм обречена.

Избери си от нашите най-светли спомени
и нека той да огрее деня ти,
стопи километрите и самотата неканена,
и по- спокоен ще стане света ти.

А когато се върна при теб, зажадняла
за нежна целувка и ласка,
по мен се опивай ти до премала
и нека любовта ни да властва.

По-жадни от всякога ще бъдем, да знаеш,
във огън от страст с теб ще горим,
а тази стаявана обич в сърцата,
като за пръв път ще разгорим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...