14 may 2019, 6:59

По женски

  Poesía
619 3 11

 

Понякога съм толкова различна...
Така, по женски, искам да поплача,
да скрия някъде онази силната,
привидно твърдата, бунтарката...

 

За миг да бъда пак онази слабата,
онази безнадеждна романтичка,
безкрайно чакаща, до болка вярваща,
всеопрощаваща, обичаща...

 

Да потъгувам за любови минали -
онези...незабравените, скритите;
мечтите бели да излея в рими
и да създам най-хубавите стихове...

 

Природата ми женска е такава...
сълзи преглъщам и дарявам радост.
Наивна романтичка и бунтарка...
Но силна със женската си слабост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина сметакива жените! Благодаря ви от сърце, Гюлсер, Гавраил и Еси! Усмихнат ден!
  • Силни в своята слабост... Еха! Определено сме по-силни отколкото очакваме... Поздравления за прекрасния стих, Ваня!
  • Разкритите слабости винаги те правят по силна.Но природата си знае работата.
  • Много ми хареса двойствеността на твоята лирическа героиня - по женски борбена! Поздравления, Ваня!
  • Благодаря от сърце, Краси! Усмихнат ден!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....