May 14, 2019, 6:59 AM

По женски

  Poetry
617 3 11

 

Понякога съм толкова различна...
Така, по женски, искам да поплача,
да скрия някъде онази силната,
привидно твърдата, бунтарката...

 

За миг да бъда пак онази слабата,
онази безнадеждна романтичка,
безкрайно чакаща, до болка вярваща,
всеопрощаваща, обичаща...

 

Да потъгувам за любови минали -
онези...незабравените, скритите;
мечтите бели да излея в рими
и да създам най-хубавите стихове...

 

Природата ми женска е такава...
сълзи преглъщам и дарявам радост.
Наивна романтичка и бунтарка...
Но силна със женската си слабост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина сметакива жените! Благодаря ви от сърце, Гюлсер, Гавраил и Еси! Усмихнат ден!
  • Силни в своята слабост... Еха! Определено сме по-силни отколкото очакваме... Поздравления за прекрасния стих, Ваня!
  • Разкритите слабости винаги те правят по силна.Но природата си знае работата.
  • Много ми хареса двойствеността на твоята лирическа героиня - по женски борбена! Поздравления, Ваня!
  • Благодаря от сърце, Краси! Усмихнат ден!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...