24 ago 2009, 0:05

По жиците на спомена... 

  Poesía
672 0 18

По жиците на спомена

накацали са

нетърпеливите мечти.

Ще отлетят те заедно

със лятото

на вярата към топлите страни.

 

И само страхът гладен и тъгата

ще се прегръщат

в празните гнезда…

Зрънца–надежди тихо

ще покълват

на истината под снега.

 

И шарена, и нежна

като пролет

ще чакам да се върне радостта…

Но мислите днес

тихичко се ронят

и падат като есенни листа…

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??