По жиците на спомена...
По жиците на спомена
накацали са
нетърпеливите мечти.
Ще отлетят те заедно
със лятото
на вярата към топлите страни.
И само страхът гладен и тъгата
ще се прегръщат
в празните гнезда…
Зрънца–надежди тихо
ще покълват
на истината под снега.
И шарена, и нежна
като пролет
ще чакам да се върне радостта…
Но мислите днес
тихичко се ронят
и падат като есенни листа…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados
