24 авг. 2009 г., 00:05

По жиците на спомена... 

  Поэзия
673 0 18

По жиците на спомена

накацали са

нетърпеливите мечти.

Ще отлетят те заедно

със лятото

на вярата към топлите страни.

 

И само страхът гладен и тъгата

ще се прегръщат

в празните гнезда…

Зрънца–надежди тихо

ще покълват

на истината под снега.

 

И шарена, и нежна

като пролет

ще чакам да се върне радостта…

Но мислите днес

тихичко се ронят

и падат като есенни листа…

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??