По жиците на спомена...
По жиците на спомена
накацали са
нетърпеливите мечти.
Ще отлетят те заедно
със лятото
на вярата към топлите страни.
И само страхът гладен и тъгата
ще се прегръщат
в празните гнезда…
Зрънца–надежди тихо
ще покълват
на истината под снега.
И шарена, и нежна
като пролет
ще чакам да се върне радостта…
Но мислите днес
тихичко се ронят
и падат като есенни листа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
