По житейските чукари

6 feb 2016, 20:45

Poesía » Otra

228 0 1

Във тихата есен на дните ми

валят ме мъглите и зими.

На вечер лютиви - нощите ми,

оставят ми думи раними.

Косите се сплитат във кичури

и мязат на бяло кокиче.

Чертаят в небето ми фигури

на скитащо младо момиче.

А пътя ми вие по билото

към тия миражни върхари.

И гоня пред мене светилото

по тези житейски чукари.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.