По житейските чукари

6 feb 2016, 20:45

Poesía » Otra

283 0 1

Във тихата есен на дните ми
валят ме мъглите и зими.
На вечер лютиви - нощите ми,
оставят ми думи раними.
Косите се сплитат във кичури
и мязат на бяло кокиче.
Чертаят в небето ми фигури
на скитащо младо момиче.
А пътя ми вие по билото
към тия миражни върхари.
И гоня пред мене светилото
по тези житейски чукари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По житейските чукари

Искате да прочетете повече?

Propuestas