jenyivanova (Jasmin)
228 3427
7 ago 2019, 23:35

По жътва 

  Poesía » De amor
2191 17 31

Колко са нежни ръцете ти призори, либе,
а е жътва и в полусън се люшват житата.
От този хляб дето замесих с омайното биле
още преди съмнало в огън изгарят телата ни.

 

Свлича се тънката риза и като летен вятър
будиш със устни едно по едно сетивата ми.
Рамото, бисерно, свети нежно във мрака
и като буйна река се лее по тебе косата ми.

 

Опиваш ме като вино от плодовете на драка
и като сърп подир жътвата лягаш в негата ми.
Писък на прилеп извезва ръба на зората
и на струя, тежка, се излива в мене водата ти.

 

Песен на морни жътвари вика новия ден
и криле на орел будят житата в нивята.
Проглеждам със теб, притихнал си в мен...
Колко е нежна сутрин, либе, ръката ти.

 

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Петя, благодаря.
  • bojenski (Иван Иванов), благодаря от сърце
  • Aдмирации и от мен!
  • Можете да го публикувате на своята стена и това ще ме зарадва много! Благодаря Ви, Сенилга!
  • Перевод был таким.
    Збіжжя
    Переводы » Поэзия, от Български
    34 0 2

    Які ніжні руки твої на світанку, коханий,
    Збір урожаю, пшениця лущиться в напівсні,
    Зерна збіжжя цього з зачарованим кропом змішаю,
    Хай до сутінків спалять наші тіла у вогні.

    Тонка сорочка злетить, наче літній вітер,
    Ти розбудеш мої почуття лиш губами, одне за одним.
    Плече, перламутрове, темряву сяйвом освітлить
    І волосся моє потече по тобі, як бурхливий потік.

    Ти п'яниш мене, ніби вино із плодів костяних драки
    і, як серп після жнив, затихаєш моєю увагою.
    Верески кажанів вимальовують край світанку,
    І мов струмінь важкої води повертаєш ти в мене магію.

    Новий день починає пісня морських женців,
    А крила орлині будять зерно на полях.
    Пригорнулась до тебе, і ти у мені затих...,
    Як ніжний ранок, милий, в твоїх руках.

    © Сенилга Все права защищены
  • хм...
    Произведение не одобрено редактором и не является общедоступным. Ожидается автоматическое удаление.
  • Сенилга, благодаря ви за този момент на радост, който ми доставихте с Вашия превод! Наистина съм благодарна! Можете да го публикувате и да го свържете с моя!
  • Які ніжні руки твої на світанку, коханий,
    Мов жнива, і пшениця лущиться в напівсні,
    Крихти хліба цього з зачарованим кропом змішаю,
    Хай до сутінків спалять наші тіла у вогні.

    І тонка сорочка злетить, наче літній вітер,
    Ти розбудеш мої почуття лиш губами, одне за одним.
    Плече, перламутрове, темряву сяйвом освітлить
    І волосся моє потече по тобі, як бурхливий потік.

    Ти п'яниш мене, ніби вино із плодів костяних драки
    і, як серп після жнив, затихаєш моєю увагою.
    Верески кажанів вимальовують край світанку,
    І мов струмінь важкої води повертаєш ти в мене магію.

    Новий день починає пісня морських женців,
    А крила орлині будять зерно на полях.
    Пригорнулась до тебе, і ти у мені затих...,
    Як ніжний ранок, милий, в твоїх руках.
  • Да, много бих се радвала!!!
  • Якщо Ви не проти, я зроблю переклад "По жътва "?
  • много ме зарадвахте, Сенилга! За мен е чест, че спряхте точно при този стих! Благодаря от сърце!
  • Боже, яка краса!!!
    експрес-переклад фрагменту Вашого вірша на українську

    Крихти хліба, що я замішала з зачарованим кропом
    ще до сутінків спалять наші тіла у вогні.
    Тонка сорочка злетить, як літній вітер
    ти пробудеш мої почуття один за одним
    лише губами. Плече, перламутрове темряву тихо осяє
    і волосся моє потече над тобою, як бурхлива ріка.

    "От този хляб дето замесих с омайното биле
    още преди съмнало в огън изгарят телата ни.
    Свлича се тънката риза и като летен вятър
    будиш със устни едно по едно сетивата ми.
    Рамото, бисерно, свети нежно във мрака
    и като буйна река "...
  • Зигфрид, благодаря ти, че спря при този стих

    Пепи, много ме зарадва. Отново!
  • Има защо да го обичаш! Прелест е! Браво! 😊
  • Отчела съм се, но с удоволствие го препрочетох!
  • Това е един от стиховете, които много обичам още помня защо го написах благодаря, Иване
  • Много силни споделени чувства!
  • Благодаря Ви
  • Браво ! Много чувствено !
  • Хубав, хубав стих!
  • Иве, сега виждам коментарът ти... безкрайно съм благодарна за думите ти
  • Диамант!
    Направо нямам думи! Точно този тип поезия много ми допада! Впечатлена съм!
    Всичко, всичко е в такава хармония!!!
    Сто пъти браво, Жени!
  • Ирен, Бри, Николай, Мария, Марко! Благодаря ви от сърце. Сайта е пропуснал да ме уведоми за коментарите ви. Съжалявам, че отговарям толкова късно! зарадвахте ме!
  • Силно и красиво !
  • Зарадвах се на моженето ти и на твоята изтъкана с жетварска промисъл поезия!
    Браво!
  • Много е красиво!
    Поздрави, Жени!
  • Хубаво е, Жени. Много е хубаво.
  • vega666 (Младен Мисана) Знаеш, че ме радваш, нали?!
    ...........

    mislitel (Георги Каменов) Благодаря. Поздрави и за Вас.

    palenka (Пепи) Благодаря от сърце
  • Mnoгo, много е хубаво!
  • Красота.
    Поздравявам те.
  • Великолепен стих! Грабна ме още с встъпителния куплет и ескалира кулминационно до финалния. Поздравление за този поетичен бисер, Жени!:

    "Колко са нежни ръцете ти призори, либе, а е жътва и в полусън се люшват житата.
    От този хляб дето замесих с омайното биле още преди съмнало в огън изгарят телата ни...
    Песен на морни жътвари вика новия ден и криле на орел будят житата в нивята.
    Проглеждам със теб, притихнал си в мен...Колко е нежна сутрин, либе, ръката ти."
Propuestas
: ??:??