По кожата ми тръпките палуват...
След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана…
Събличам се под огнената жар
на звездния ти поглед…Запленена!
И пари силно чувствения блян,
настръхва кожата ми - овлажнена!
Сърцето ми тревожно се вълнува,
гърдите се надигат - спадат бурно…
По кожата ми тръпките палуват…
И чувствам, че до лудост съм пленена!
Опиянена съм от твоите дихания…
Захвърлих роклята – тя блесна с плам
и в масленозелено …
Коси развети в огненочервено.
Очи - сапфир и диамант.
За миг се освети и отрази
във огледалото страстта ни, жадна,
неопитомена.
Прошумоля ти ризата на пода,
последваха я още купчинки от плат.
Останах под лъчите на луната
и под милувките на погледа…
Ръцете ти по скулите се плъзгат,
надолу по врата, през рамото
и падат покосени от въздишка мъжка
презрамките на женското ми извинение.
Оставаме открити за нощта…
и твоите силни и горещи пръсти,
запалиха по кожата ми пак жарта,
а устните ти, огънят разплискаха…
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И аз почувствах тръпки по кожата си.Но това не е краят!
-
Благодаря, че се спряхте на това мое произведение! Благодаря и на тези добавили в любими. Рени! Искрено съм щастлива от оценката ви - и на двамата!
-
Какво да кажа освен "Еха!"- браво, Лиа, чудесно е!
-
"по кожата ми тръпне аромат, оставен от ръцете те гальовни..." не го помня нататък, беше от времето, преди да започна да качвам, безотговорна към себе си...
Асоциирах го,
още веднъж Поздравления! -
Благодаря на всички ви! Хубаво е човек да вижда онази човешка топлина отвъд тленната обвивка...Страст, отдаване, емоционален заряд и едно изживяване..Не знам доколко успях да предам това, което исках, но имате искрените ми благодарности и уважение, че творци, като вас се спряха, прочетоха, оцениха и коментираха скромните ми редове. Да ви е топло и обичливо и много,много искрени усмивки!
-
"По кожата ми тръпките палуват…
И чувствам, че до лудост съм пленена!"
Еха!!! Горещ стих! Браво, Лиа! -
"... и падат покосени от въздишка мъжка
презрамките на женското ми извинение..." Представих си го!! Поздрави!
-
Вихър си отвсякъде, Лия! Айсберг можеш да трошиш с думи!
-
Много луда страст, пожар и нежност! Хубаво!
-
Завладяващо, с добри попадения!
Поздрави! -
Горещо!
-
Еха! Брой ме за паднал "покосен"! Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Иван, благодаря за любими!
И на всичко останали! Стоплихте ми сърцето и се надявам след прочита у всеки от вас да е заиграла една палава искра...