По кожата ми тръпките палуват...
След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана…
Събличам се под огнената жар
на звездния ти поглед…Запленена!
И пари силно чувствения блян,
настръхва кожата ми - овлажнена!
Сърцето ми тревожно се вълнува,
гърдите се надигат - спадат бурно…
По кожата ми тръпките палуват…
И чувствам, че до лудост съм пленена!
Опиянена съм от твоите дихания…
Захвърлих роклята – тя блесна с плам
и в масленозелено …
Коси развети в огненочервено.
Очи - сапфир и диамант.
За миг се освети и отрази
във огледалото страстта ни, жадна,
неопитомена.
Прошумоля ти ризата на пода,
последваха я още купчинки от плат.
Останах под лъчите на луната
и под милувките на погледа…
Ръцете ти по скулите се плъзгат,
надолу по врата, през рамото
и падат покосени от въздишка мъжка
презрамките на женското ми извинение.
Оставаме открити за нощта…
и твоите силни и горещи пръсти,
запалиха по кожата ми пак жарта,
а устните ти, огънят разплискаха…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
Така е Гавраил...след тръпките идва началото, а не краят.
