По коледа преди годидини...
Грухтят прасета из селските двори.
В казаните вряла вода къркори.
Ракия греяна стопанката прави.
Космати мъжаги запрятат ръкави.
С остри ножове и здрави въжета
кочината обсажда юнашката чета.
А Гошко усетил какво ще става,
квичи и не мисли да се предава.
И макар на прасе да не му отива
от страх се качва на старата слива.
Нали хайванчето и то душа носи,
грухти от високото и милост проси.
Още я нямаше Европейската директива –
"Хуманно затриване на прасе връз слива"
Понеже се случваше във времена тъмни,
някой предложи: "Бе, дай да го гръмнем."
Друг вика: "Да тръскаме, то ша си падне."
Тръскаха, брулиха дорде наближи пладне.
А онова на сливата квичи и не спира.
Решиха дървото да отсекат със секира.
Сега е момента да отбележа,
че сливата бе до оградната мрежа,
а баш до нея от прогнили бичмета
съседа си беше сковал клозета.
Дървото се килна и връз мрежата падна,
а в изгнилия нужник наш Гошко пропадна.
В това място дето съседа се облекчава,
прасето в облекченото почна да плава.
Ядосан стопанинът взе да се вайка
и да скверни с думи свинската майка.
Фекално омазан Гошо пъргаво рипна
и из двора съседски като луд припна.
С цел едничка – опазване на авторитета
след прасето се юрна озверялата чета.
Накрая го сгащиха до дръвника на двора
по-омазани и от него нашите хора.
След като цялата тупордия отмина
към същността пристъпи потна дружина.
Но Евродирективата ни ми разрешава,
безпристрастно да пиша, кое как става.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събчо Събев Todos los derechos reservados
