22.01.2024 г., 9:35 ч.

По коледа преди годидини... 

  Поезия
425 1 10

 

Грухтят прасета из селските двори.

В казаните вряла вода къркори.

Ракия греяна стопанката прави.

Космати мъжаги запрятат ръкави.

 

С остри ножове и здрави въжета

кочината обсажда юнашката чета.

А Гошко усетил какво ще става,

квичи и не мисли да се предава.

 

И макар на прасе да не му отива

от страх се качва на старата слива.

Нали хайванчето и то душа носи,

грухти от високото и милост проси.

 

Още я нямаше Европейската директива –

"Хуманно затриване на прасе връз слива"

Понеже се случваше във времена тъмни,

някой предложи: "Бе, дай да го гръмнем."

 

Друг вика: "Да тръскаме, то ша си падне."

Тръскаха, брулиха дорде наближи пладне.

А онова на сливата квичи и не спира.

Решиха дървото да отсекат със секира.

 

Сега е момента да отбележа,

че сливата бе до оградната мрежа,

а баш до нея от прогнили бичмета

съседа си беше сковал клозета.

 

Дървото се килна и връз мрежата падна,

а в изгнилия нужник наш Гошко пропадна.

В това място дето съседа се облекчава,

прасето в облекченото почна да плава.

 

Ядосан стопанинът взе да се вайка

и да скверни с думи свинската майка.

Фекално омазан Гошо пъргаво рипна

и из двора съседски като луд припна.

 

С цел едничка – опазване на авторитета

след прасето се юрна озверялата чета.

Накрая го сгащиха до дръвника на двора

по-омазани и от него нашите хора.

 

След като цялата тупордия отмина

към същността пристъпи потна дружина.

Но Евродирективата ни ми разрешава,

безпристрастно да пиша, кое как става.

© Събчо Събев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Да се посмеем заедно »

19 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Марко! Поживял съм, видял съм…А ти друже, от здраве и музи да се не отървеш. Наздраве!
  • Смях се от сърце, на сърцераздирателната съдба на прасето.
    Мъка за горкото и мъка за неговите гонители.
    Абе, голяма мъка, чак зор. Поздрави за творбата, Съби !
    За коментарите, ще си позволя, да отбележа , че тук сме се събрали приятели, и си разказваме разни пръдльотини ( както казваше поп Ставри от Бачковската обител). Дали е поезия или не, кой както иска да си я разбира. Негово право си е. А на който не му харесва нашата компания, горе в ъгълчето на екрана има едно малко хиксче. Кликваш на него с мишчицата и си се отървал от нас.
    Наздраве, Събчо ! Глас от мен имаш !
  • О, не е нужно да ми се извинявате, напротив - вие сте в тренда. Сега това е на мода - да се клещим, да се въртолим, да си показваме гащите и фекалиите....
  • Приемете още веднъж моите най-искрени извинения за пошлите ми измишльотини, а на всички останали, които са го харесали, да кажа: Благодаря ви приятели!
  • Смятате, че като пишете глупости, това би трябвало да се нарича поезия?
  • Мда а...Сега като се замисля, то май и нужника на комшията не е до оградата.
    Извинявам се, че съм Ви подвел.
  • "И макар на прасе да не му отива
    от страх се качва на старата слива."
    Вие виждал ли сте прасе на живо?
  • 🐖😀
  • Оооо, много забавно! Посмях се
    Успех и от мен!
  • Много прецизно описано, както си трябва 😀😀😀 Успех!
Предложения
: ??:??