На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам.
Отчупвах по къшей за всяка надежда,
за всяко прегърнато чуждо дете.
А те ме разбридаха - сребърна прежда,
скопосала нечие друго небе.
Но онзи Великден ориса ми чудо -
покълна копнеж, от любов сътворен.
Един нов живот в мене биеше лудо, ...