По-крехка душа на яйце от черупка
На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам.
Отчупвах по къшей за всяка надежда,
за всяко прегърнато чуждо дете.
А те ме разбридаха - сребърна прежда,
скопосала нечие друго небе.
Но онзи Великден ориса ми чудо -
покълна копнеж, от любов сътворен.
Един нов живот в мене биеше лудо,
готов да дочака за сбъдване ден.
По-крехка душа на яйце от черупка
изплете си кошница в мойта душа,
закърпи ми вярата, цялата в дупки,
че Бог ми прощава, дори да греша.
И с плахи молитви свещиците палех.
Макар недостойна, за тебе мечтах.
Сънувах яйца, боядисани в алено,
с мъничко синьо сърце между тях.
Роди се - бял гълъб в най-лютата зима,
света ми пропукан от крах да спаси.
А топлата мисъл, че вече те имам
парче по парче пак духа ми слепѝ.
И случи се чудото - тихо възкръснах,
в мига щом те зърнах и взех на ръце,
причастие първо и обич невръстна,
Великденско сбъднато в мен яйчице!
Погледна ме, сине. И сякаш ми смигна
с очички по-светли от слънце след дъжд:
"Избрах те за майчица онзи Великден,
а ти избери ми днес име на мъж!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
