По Лермонтовски. (Почти)

Дори да я намериш твърде късно

е повече от никога, нали?

Е, вярно, че на наш'та зряла възраст 

с любов да се разминеш по-боли.

Но ние не загубихме напразно,

камарѝте от време в безлюбовие.

Научихме се вярата да пазим,

че имаме добри себеподобия...

И после се обърнахме внезапно,

живели със години по инерция.

Любовите си тръгват непознати, 

а идваха на босо, без претенции. 

Добър да им е пътя, и наслука! 

На нас ни предстои такъв живот, 

че аз благодаря и не ми пука, 

какво ли му е хрумнало на Бог... 

Измъчих всяка влюбена илюзия, 

и няколко дузини обещания, 

от глад на недолюбените Музи 

за обич, и за страстно обожание... 

И, както беше някак твърде късно, 

на всичкото отгоре - апатично, 

ти влезе с нежен взлом, и ме възкръсна, 

а после отведнъж ме заобича! 

Сега ни предстои една задача, 

(А чувствата дали са малотрайни?) 

със тебе да намерим верен начин, 

при нас да ги усещаме безкрайно... 

Съдбата не раздава печелившо. 

Понякога дори не дава шанс. 

Нас, Господ ни е дал категорично, 

любов, като във Лермонтов романс... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

28.09.2023