31 mar 2008, 9:05

По Моста на Мечтите 

  Poesía » Filosófica
1168 0 3

Вървях в една студена нощ по моста на мечтите,
а един неканен гост ми шепнеше в ушите:

"Ти си нищо, спри се - погледни реката долу.
Давещият се там ти си, бориш се, но си оставаш соло.

Нахлува в гърлото водата, дъхът ти спира веч
и за теб това е краят - превръщаш се в леш!"

Продължавах да вървя, без капка колебание,
хванат за една мечта, нечувстващ разкаяние.

Замислен, спрях и се огледах, удавника видях в реката...
На ръба на моста седнах и отвърнах на гласа:

"Може би това съм аз - подхвърлян от вълните на живота,
но се боря, не съм пас и копнея да съм нависоко.

Защото ден след ден се борим да сме на върха,
въпреки че ще умрем и няма да ни пука...

Да даваш, без да взимаш да обичаш безусловно,
ето в това е смисълът - да се радваш и на малкото."

Тук гласът внезапно млъкна и затихна пак нощта.
След това си тихо тръгна, а аз продължих да си вървя...

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боже,боже боже,може би само това ще мога да ти кажа,много ама под "много" имам в предвид страшно много ми хареса.Всичко,всеки ред,всяка дума...мисля че разбрах какво си имал в предвид.Поздрави!!!
  • Чудесен стих! Браво!
    с обич, Диян.
  • Хубав стих!Пиша ти 6
Propuestas
: ??:??