По Моста на Мечтите
Вървях в една студена нощ по моста на мечтите,
а един неканен гост ми шепнеше в ушите:
"Ти си нищо, спри се - погледни реката долу.
Давещият се там ти си, бориш се, но си оставаш соло.
Нахлува в гърлото водата, дъхът ти спира веч
и за теб това е краят - превръщаш се в леш!"
Продължавах да вървя, без капка колебание,
хванат за една мечта, нечувстващ разкаяние.
Замислен, спрях и се огледах, удавника видях в реката...
На ръба на моста седнах и отвърнах на гласа:
"Може би това съм аз - подхвърлян от вълните на живота,
но се боря, не съм пас и копнея да съм нависоко.
Защото ден след ден се борим да сме на върха,
въпреки че ще умрем и няма да ни пука...
Да даваш, без да взимаш да обичаш безусловно,
ето в това е смисълът - да се радваш и на малкото."
Тук гласът внезапно млъкна и затихна пак нощта.
След това си тихо тръгна, а аз продължих да си вървя...
© Диян Каролев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Боже,боже боже,може би само това ще мога да ти кажа,много ама под "много" имам в предвид страшно много ми хареса.Всичко,всеки ред,всяка дума...мисля че разбрах какво си имал в предвид.Поздрави!!!
-
Чудесен стих! Браво!
с обич, Диян. -
Хубав стих!Пиша ти 6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
