По отъпкания път

Бащите учат синовете
накъде да завървят,
осебено през вековете,
къде да стигнат, как да спрат!

Днес имаме и училища,
създадени от мъдростта
и там децата се пресищат,
да чуват всякакви неща.

И те им стават аксиоми,
посоки в техния живот.
За бабаити и за гноми,
загробват  техния живот!

С фантазия те търсят смисъл,
а не със свойте мъдреци,
там гдето някой луд е писал
и искал да го  възроди!

И в този хаос на земята,
те търсят чужда светлина
и тръгват боси в стръмнината
и не достигат до целта!

Те чуждите неща приемат
и не надграждат своя света,
за "свое" "чуждото" приемат
и се стопяват като лед!

  08.01.2018г.  София