По отъпкания път
По отъпкания път
Бащите учат синовете
накъде да завървят,
осебено през вековете,
къде да стигнат, как да спрат!
Днес имаме и училища,
създадени от мъдростта
и там децата се пресищат,
да чуват всякакви неща.
И те им стават аксиоми,
посоки в техния живот.
За бабаити и за гноми,
загробват техния живот!
С фантазия те търсят смисъл,
а не със свойте мъдреци,
там гдето някой луд е писал
и искал да го възроди!
И в този хаос на земята,
те търсят чужда светлина
и тръгват боси в стръмнината
и не достигат до целта!
Те чуждите неща приемат
и не надграждат своя света,
за "свое" "чуждото" приемат
и се стопяват като лед!
08.01.2018г. София
© Христо Славов All rights reserved.
