на жена ми Нури
Дори с домашни чехли и халат,
под който криеш хълмове и ниши,
превръщаш тази къща във палат
и кърмиш в мен въздишка след въздишка.
Не влязла в спор с бъбривите оси
в кварталния ни кошер, с пръсти хладни
разресваш кротко моите коси
и мисли край прижурящото пладне.
И чело стапям дяволски щастлив
зад склонове, оазиси и ниши,
а твоят стон си е вселенски взрив, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse