20 jul 2024, 12:09

По "Приказка на Братя Грим"

  Poesía
391 2 3

Един самотник в нощта бленува...

Животът е прекрасен филм.

Душата му любовно ехо сънува 

с "Приказка на Братя Грим."

 

Нима и аз съм  самотен зрител?

И при това в салона без билет!

Дочувам как Самотата ме пита:

"Вярно ли,че си написал сонет 

 

за любов която двама споходи?"

Аз смутен от жадуваната вест:

я поканих да продължим диалога!

И Самотата без свян за чест

 

ми призна,че ние с нея двамата 

си допадаме  едно къмто две!

И няма да векува в нас драмата.

Щом Любовта при нас дойде!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
    Ще бъда директен със сентенцията, която всеки от нас знае:"Пътят към ада е постлан с добри намерения..."
  • Много находчива алюзия с приказка на братя Грим, правиш Стойчо. Приказките на братя Грим са доста зловещи, какъвто е животът, дори и в любовта.

    Поздравление за стиха!
  • Благодаря за Любими, Теодора!😍

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...