По "Приказка на Братя Грим"
Един самотник в нощта бленува...
Животът е прекрасен филм.
Душата му любовно ехо сънува
с "Приказка на Братя Грим."
Нима и аз съм самотен зрител?
И при това в салона без билет!
Дочувам как Самотата ме пита:
"Вярно ли,че си написал сонет
за любов която двама споходи?"
Аз смутен от жадуваната вест:
я поканих да продължим диалога!
И Самотата без свян за чест
ми призна,че ние с нея двамата
си допадаме едно къмто две!
И няма да векува в нас драмата.
Щом Любовта при нас дойде!
© Стойчо Станев All rights reserved.
